166.

В устните ти се крие раят, а изгревът – в очите ти! Ти си поезия и блян!

167.

Обичам те и цял съм твой! Но думи за страстта си не намирам!

168.

Прииждат в бяг неудържим към бреговете на морето вълна подир вълна, с копнежи, помисли и чувства към тебе, мила, се стремя!

169.

Не виня есенния вятър за студенината между нас. Но дали за сърцата ни отново ще настъпи пролет?

170.

Ти реши: раздяла!Това е твоята присъда! Но ще имаш ли смелостта да го обясниш на сърцето си!?

171.

Сега разбирам какво съм изгубил/а. Всичко около мен е пусто!

172.

Запалих нашата любов и я изгорих до пепел.
Ще можеш ли да ми простиш някога?
Сълзите ще изкупят ли вината ми?

173.

Откакто не намирам обич в твоите очи,
се чувствам като лодка, изхвърлена от прилива.

174.

Ще те забравя, чак когато планините станат равнини.

175.

Сърцето ми трепва от потропването на дъжда –
напомня ми на биенето на твоето сърце.

176.

Аз съм капка в твоето езеро.
Аз съм звезда в твоето небе.
Аз съм образът в твоето огледало.
Обичам те!

177.

Ако беше японка, щеше да криеш лицето си
зад хартиено ветрило.
Ако беше арабка,
щеше да криеш красотата си за ферадже.
Но ти си българка и хубостта ти
смело съперничи на слънцето.

178.

Играх хазартно и спечелих любовта ти!
Сърцето ми сега трепери от страх да не те проиграя!

179.

Мисълта ми е пленена – за тебе мисля всеки час!

180.

Помня всяка твоя дума -
като в сън се нося към теб!
Обичам те!